Натам, че и насам...

[chicken]

Хапване, следобедна дрямка на фона на саундчека... После се понадигнахме, а детето реши, че бирата му харесва повече от моя зелен бъркоч



Народа вече се беше посъбрал, слушайки хора на ганчовските снахи и правейки все по-дълга опашка при манджата и пиенето.



Аз получих прозрение, че мъжката чантичка през рамото е диагноза и, че ако нечие куче ти нападне кебапчето не трябвало да го сритваш... Постоянно някой се правеше на баровец, лапнал запалено лайно, пардон, пура, а другото ми недоумение, защо хората държат да живеят на паркинг, спейки до смрадливия ауспух на трошляка си и заемайки места за други палатки, си остана недоумение.



А нашто нещо си седеше кротко идея по-надолу, готово да предостави тоалетна и студено пиене

[chicken]

Студено пиене има и в кръчмата, а и на сергията горе, пред сцената



Ама аз да взема да довърша, че владостанимиров бързо сменя атмосферата в раздела с романтизъм, какъвто при нас липсваше, или, и да е имало, бе порядъчно удавен...
Всъщност не остана много за споделяне, само до 4 сутринта. Мисля, че между 4 и 4:25 търсих инструменти и оправях масата на печката... Само ще вметна за Васко Кръпков... Егото, майка му стара... Егото... На моята жена съм и забранил да го подхранва. Тя го бъзика, съвсем невинно и добронамерено, разбира се, ама егото му го кара да мисли, че, как беше лафа, дъжд вали Абе арно беше всичко

[chicken]

[chicken]

Още ми е лошо...

[chicken]

Начи, разправям и аз на мойта жена, че това нещо не се движи, не е минало преглед и може да се сравни само с парен валяк, пък то туй женско същество реши, че няма да падне под 140 на магистралата! Не мога да се разправям повече, ще му направя палене с пръстов отпечатък! После разбрах, че тъй като отивала на тест драйв на нова градска количка искала първо да усети как вървят истинските Както и да е, извънсофиянските търговци верно ми допадат повече, но по-важното е, че без да закриваме летния сезон открихме зимния В момента е 1,2 градуса, снощи беше -2 Айде, честита първа зима След малко минавам отново на къси гащи и продължаваме напред, за да има снимки за досаждане после

[chicken]

Ба, оказа се, че скоро няма да има снимки. иФончето го направих да изгори и сега ми гледат сметката в сервиза
Ама малко съм разочарован от това пътуване. Май е време да вземем да планираме поне малко от малко какво ще се случва, че отидохме само на едно от четирите набелязани от чужди пътеписи места, за сметка на това се озовахме на непланирани... Много хубаво беше, особено на фона на междувременното развитие на нещата в един друг форум Докато отново се обясняват за невъзможните неща, взехме, че в това време заформихме километрите на 18500 (+2000 по други задачки) от началото на миналия септември. И 72 нощувки. Със стандартните 20 дни отпуск, баси! Изключително невъзпитано се оказа нашето семейство, отказвайки да се съобразява с невъзможностите Изключително невъзпитан се оказа и милионника бусчо, че с претупано обслужване и чакащи на опашка проблеми се справи повече от прекрасно... Пък ако се видим най-после с парички, направо не ми се мисли до де ще го докараме това невъзпитание... Ма засега нъцки. Изгорихме последната нафта, изядохме последните кебапчета, бирата в кемпи свърши... Май малко повечко пауза сега. И да взема да си купя един акумулатор най-накрая, стига съм сипвал в резервоара

[ogromnii]

Пиле, подбуден от твоята засегнатост прочетох мечешките писания във фирмения му форум. Ми нищо ново, върти се същата плоча, само е прашасала и пука повече. Двамата пробвате различни постановки и се дърляте абсолютно безсмислено. Баба ми ме е научила че по-умния отстъпва. Зарежи го да е прав и да продава, монтира и климатизира, наел/купил си е форум в който да е прав и да има последователи. Неговият по-по-мега-най фризер не смогва да замрази тоновете лично уловени рибни филета от палатката, твоят тъп хладилник и без това не работи. Ясно е. Моят, с неправилно монтираните неоригинални вентилатори също. Просто сме кофти типове, се ла ви. След някоя и друга година даже ще станем некви шибани чичковци, току виж сме яхнали и колелата. Смотаняци 7. Знаеш, Кристофър Робин е казал че някои могат, а някои не могат. Мъдро.

https://www.youtube.com/watch?v=LH-i8IvYIcg

Поздрави

[ogromnii]

Хахахахаха, сетих се за един доооооста по подходящ поздрав:

https://www.youtube.com/watch?v=ea3ZLed32-A

[chicken]

Вярно е, че хладилника ми и без това не работи, но това стана ясно малко по-късно. Първо трябваше все пак да го напълним. В любимото Метро, разбира се Някои неща започват по един и същи начин, досущ шапката на HBO сериал. Тук имаше нещо ново. В бара ми дават жълти стотинки от време на време, но аз не ги връщам като ресто, защото е също толкова неприятно, колкото и даването им за сметката в бар. Имам къде да ги разкарвам, ама трябва да ги сортирам и броя. Открих, че в Метро си има машина, която върши всичко и полсе дава бележка за пазаруване. Стотинките бяха в две торбички, в София им викат пликчета, както викахме на гащичките на момиченцата в детската градина. Попогледнах ги, пак ги попогледнах и се обзаложих с жената (наша си работа на какво), че са точно 30 лева. Загубих, от което не се оплаквам. Не ми стигнаха 8 стотинки. После намерих 12 в джоба, ама облога си е облог.

[chicken]

После ясно. Всички щастливи, че сме нейде по пътищата.



Толкоз. Или пък не съвсем...
Това тръгване го решихме докато пиехме кафе сутринта. Някак напекло едно слънчице през прозореца, три почивни дни... Няма пари, ама за кво са ни... Важното е, че имахме план. Е, още от пролетта по някое време, пиенето на кафе не се разваля с четене на чужди пътеписи и зяпане на карти, все неща, които отдавна сме открили, че могат да се правят и в движение Майката му е да уцелим правилната посока, пък ако не, да се напаснем по хванатата.
Навън се оказа студено, ама печка има, та на кого му пука. Е, така и не заредих газ през цялата разходка, а освен това и не погледнах дали има, ама когато човек откаже да се занимава с баналности и баналностите се отказват да се занимават с него
Минаването през Пазарджик ненадейно се проточи, че се зазяпахме в шоурума на Тойота. От там и плановете отпаднаха, ама такава ни е явно съдбата Все пак беше останала някаква крайна цел, която, на следващия ден открихме, беше добре да достигнем, ама нейде в движение получихме прозрение за едно среднощно място за снимане (и спане) на едни други хора година по-рано и го доразвихме с още 3 километра черен път.



Решихме, че е по-добре да се възползваме от продължаващия ден, спирайки на прекрасно място, отколкото да го свършваме (денят) нейде по пътищата.