После ясно. Всички щастливи, че сме нейде по пътищата.

Толкоз. Или пък не съвсем...
Това тръгване го решихме докато пиехме кафе сутринта. Някак напекло едно слънчице през прозореца, три почивни дни... Няма пари, ама за кво са ни... Важното е, че имахме план. Е, още от пролетта по някое време, пиенето на кафе не се разваля с четене на чужди пътеписи и зяпане на карти, все неща, които отдавна сме открили, че могат да се правят и в движение

Майката му е да уцелим правилната посока, пък ако не, да се напаснем по хванатата.
Навън се оказа студено, ама печка има, та на кого му пука. Е, така и не заредих газ през цялата разходка, а освен това и не погледнах дали има, ама когато човек откаже да се занимава с баналности и баналностите се отказват да се занимават с него

Минаването през Пазарджик ненадейно се проточи, че се зазяпахме в шоурума на Тойота. От там и плановете отпаднаха, ама такава ни е явно съдбата

Все пак беше останала някаква крайна цел, която, на следващия ден открихме, беше добре да достигнем, ама нейде в движение получихме прозрение за едно среднощно място за снимане (и спане) на едни други хора година по-рано и го доразвихме с още 3 километра черен път.

Решихме, че е по-добре да се възползваме от продължаващия ден, спирайки на прекрасно място, отколкото да го свършваме (денят) нейде по пътищата.