Натам, че и насам...

[chicken]

Още от петък бяхме свободни, но нещо ни домързя, та само измислихме къде да направим кратка разходка, а тя си остана за събота. Та минахме в петък след работа през паркинга, аз си работя, а жената разправя, че хем иска да разтъпква едни добре забравени стари обувки, хем да е лежерно, сиреч да се разплуем някъде, което пък не разтъпква обувки, а столове...
-На онази поляна край реката.
-Боснек ли?-питам. Не знам защо Боснек ми дойде, като нито сме ходили, нито имаме такова намерение. От там минавам само транзитно с колелото. Когато се забавлявам с едни 100 Един път и пеш. Пак покрай стоте.
За Говедарци говорела. Идеалка. И една Мальовица заради обувките. Не върха, разбира се, него никога повече от тази страна! Никога! Само до хижата за биричка и картофки.
Перфектния вариант беше петък вечер на Боровец, сутринта бърз Мусала, слизаме и се местим на Говедарци. Да, ама нещо много високо, много далеко... Абе не е достатъчно лежерно... Друг път. Най вече при друга прогноза за времето, че ей го, валя сняг там
На паркинга сме, за да тестваме нов продукт на Оргахим, а именно масло за дърво. Финален етап от заигравката ми с пода. Усетих се, че ако искаме да се събираме с някакви хора, а и поне малко да се направим на елита е време да затапя фугите, пълни с пясък, да прекратя договора за наем на дървояди, дървеници и там каквото още лази по сачаци, да спре да скърца и да няма ръбове, в които да се спъвам, че всичко това влияе на спокойния сън на околните.
Няколко месеца след монтажа съм решил, че няма накъде повече да се изметне, та бърз шлайф, тиксо по ръбовете на фугите, полиуретан, байц... Знам, че не е хубаво, ама пък е като нещо, което никога няма да си позволя, пък явно се харесва, щото елита луди пари дава за него. А именно палубите на някои лодки. Декинг с черни фуги. Много яко!




Точно навреме, защото се оказа, че някои вече са тръгнали в същата посока и неминуемо ще стане ясно има ли разлика

Майтапа на страна, за неудоволствие на някои засега резултата е всички плюсове на дюшемето, без нито един от недостатъците. Всъщност има един недостатък покрай използването на масло, вместо лак-чама е мек и си иска повечко пазене.

[chicken]

Вече е събота, а няма време. Втора ръка масло, след 10 минути трябва да се избърше излишното, което се случва на паркинга на Метро. От там посоката е ясна.


Надявах се на 30 минути от паркинга до хижа Мальовица, но с тези обувки и с липсата на тренировки не се получи. 39. Та го писахме част от лежерното

[chicken]

Слизаме на поляната, а там някакви спорни къмпингари се разпънали съвсем по катунарски и мезят!




На всичкото отгоре обсебили поляната и не дават на чуждите деца да си играят и спортуват!



И куче бяха пуснали да тЪрча из поляната, ама ги изтърпяхме цяла вечер, дори и в проливния дъжд, който ни събра под най-голямата тента, сутринта им завидяхме на закуската от диви ягоди и мляко, докато ние се мъчихме на некви кафенца от кафемашина и си тръгнахме, оставяйки ги на собствената им безотговорност към живота.

[chicken]

Идва нов петък

[mulenceto]

Идва, идва.
Аз, най-вероятно ще съм някъде по южното ОсероМорие - Варвара, Арапя.

[chicken]

Това е за темата кой къде ЩЕ. Тук е за резултати
Ама ето нещо за твоя въпрос


Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…

[chicken]

Ние пък най-вероятно ще направим един бърз Мусала. Че не сме ходили.
Та покрай това, а и предизвикан от предната пътека, по принцип предстоящите по-сериозни преходи и мераците на елита към гълъбарника ми, вчера излязох от над две годишното си нарко (според същия елит) залежаване Има едни 3-4 излишни килограма, изразяващи се в не толкова елитни наченки на коремче, ама като за 44 години, никакви диети и два литра кола на ден бива, а и до две седмици ще са изчезнали. Особено с повечко търчане натам и насам

[chicken]

Та така. 2:15 връх Ястребец-връх Мусала с десет минути за сандвич на заслона Но за това после...
Петъка, както си идваше, взе, че осъмна. Аз съм си изпросил свобода и този уикенд, защото след това ме чакат 9 смени поред. По кемпера е свършена една камара работа, а именно разфасоване на някои сглобки по мебелите и събирането им отново, този път и с лепило. За разлика от истинските кемпери мебелите не държат стените, а се държат на тях. Но Дукатото е известно с прекрасната си направа, та всичко, което е свободно да мърда и да се трие в друго го прави. Със съответното дразнещо скрибуцане. Проблема е решен, кемпера е изчистен и от сряда не съм го виждал. Някакъв дъжд, който не беше в прогнозите, го хвана с отворен люк, но не мога да се притесня като хората с истински подове, защото моя и без това е изгнил.
Предния ден се пробвах да си купя щеки в Стената, но най-дългите там са 140 сантиметра, които може и да са достатъчни, ама нямаше особена увереност в консултиращите ме, та явно ще се ходи със скиорските щеки В петък съм на работа до пет, което е прекрасно време за подготовка, а именно сипването на биричка. В частност Weihenstephan, която е най-добрия мюнхенски вайс на разумна цена. Бърз пазар в чисто новия Лидъл срещу нас (за да се разграничим тотално от елита, който, както стана ясно, дори маси и столове не вади, защото е просташко, а се храни само в ресторанти), и сме на паркинга. Бусчо както винаги пали и дори първата му включва, та газ към Боровец. Газ друг път. На Цариградско движението тотално спря, а аз в последния момент със 114 градусов ляв успях да се вмъкна в отбивката за Младост. Според моята жена са ме пуснали само защото тя седи от дясноо и хубавеела през прозореца, според мен хората си ме пуснаха само защото и без това нямаше накъде да продължат. А и сме си големички, въпреки липсата на някои лепенки по тенекиите... Резултата бе почти същия, но с правилен подбор на посоката поне се движехме...



Доста време след тръгването сме във вече нощен Боровец. Кой биричка, кой бързо хапване... Купихме си и олио, че все по нещо се забравя, а за следващата вечер имаме материал за омесване на кюфтенца, картофки чакат белене и рязане... Знаем си го ние Боровец, та свършихме работата в първия магазин с надпис ЛОУ ПРАЙСЕС. Само лев и нещо отгоре за бутилката. Представям си без този надпис колко щеше да струва


На тераса в отсрещния хотел група (най-вероятно пияни англичани) крещи на чист български текстовете на известни парчета от българския... фолклор, но това си е тяхна работа, а ние в десет и половина сме в леглото.

[chicken]

В ранни зори, нейде към 6:30 вече сме на крака и пием кафенце. Онези от терасата вече не се чуват, което означава, че е време за пиратки и други шумни неща, но това си го запазвам за друг път. И ние умеем да купонясваме, просто в друго време


В осем сме пред лифта, а малко след това се оказваме и в началото на доста дълга опашка...


Всъщност аз леко се забавих, изчаквайки пича от паркинга, че там сега са наслагани табели за зони, почасово паркиране, а аз много държа да си платя 10 лева за цял ден. С нашето темпо се оказа, че сме се набутали с цели 2 лева, ама нямаше кой да знае. По книга дават прехода 4 часа

В осем и трийсе отвориха вратите и десет минути по-късно вече сме в движение



Връх Ястребец. Тепърва всичко е пред нас, а облаците се движат точно според прогнозата за времето




Да не стане грешка, целта не е това отпред, а онова, най-отзад

[chicken]

До хижата нищо интересно. Отчетохме, че зимата можем да се пуснем по първата ски писта, по следващите не. Това си е постижение, защото когато бяхме там преди пет години решихме, че скиорите не са у ред, гледайки всички писти
Изядох два сандвича в движение, което пък е съвсем безинтересно и взехме, че подминахме хижата, хижите или каквото там се случва, продължавайки по вече истинския баир...



После още по-безинтересно. Минаха няколко бегача, по чиито прасци се загледах. Питах жената дали и моите са били така преди 2-3 години, на което тя отговори не съвсем удовлетворително... Все тая, ще станат. Стига да искам и, ако можех
В интерес на истина горе бяхме 50 метра след едните тичащи, е едни младежи със спортна визия, който бяха на път да ни настигнат, бърборейки си, много рязко млъкнаха нейде край зимното въже и изостанаха