Абе, и ние прескочихме до Кападокия :)

[ogromnii]

Може. Ама в моето битие беше вървежно преди 10тина или 15тина години. Бацката от собственик на рафтинг клуб стана бакалавър, в смисъл има бакалия, местните му викат другояче, прякора му дет се вика изгоре. Та "баце" ми е малко като уайтснейк, не че е лошо, ама не е актуално. Не е и ретро. Само е демоде

[chicken]

Това с демодетата го въртяхме вече Има групи, които са свършили още като излязат. Има групи на 50 години, коото никога няма да са демоде. И се сещам, че тръгна от мието утрешното ми ходене на Дистърбт, които и вие и жената наричате съвременна група, а те са вехти вече 25 години. Още със започването си ‘94 правеха неща, качени на глух коловоз и съответно не са и мръднали от там. Щото няма накъде. Не казвам, че Уайтснек са по-добре, за Бога

[mulenceto]

Какво не му харесване на баце ее
Това ще да е нещо като батко.
Освен, че е демоде примерно или носителя на "демодата".

[chicken]

Баси затишието у форума! И тази тема зацикли на одринския пазар, а до Кападокия има още 1000 километра...Ама не защото сме там, а защото масите на жълтите павета ни отвориха чакрите и се преместихме да дивакуваме на друго място. И едно от нещата, които не си и помислям, е да седна на компютър. Друго си е на къмпинг, там кво друго да прави човек, ама тук някак не ми идва

[mulenceto]

Лешпер в правилния смисъл, нали?
Бидон филм направиха филм за бургаските лешпери едно време. Готини типове. Бидон филм, за бургаските лешпери не знам
А с чорапите съвсем спрях да имам проблеми като започнах да бягам. Тогава открих разни материи

За изясняване на казуса "Лешпер" https://www.youtube.com/watch?v=lF3INphTJhY

Навремето, покрай приятелството ми с част от авторите, заведох едно гадже на представянето му в "Хамбара" и работата стана

[chicken]

Вярно лешперски работи, а нас ни чакат към 900 километра, за да насмогнем поне малко с графика, който бихме имали, ако правехме такива неща. Не, график няма, има интересни неща напред
До Истанбул ясно, скучна магистрала, която рязко стана тегава, като и се понамалиха лентите. Спрях на една отбивка за пиш пауза и за да откача дебитомера. А, да, това не съм го споменавал, но явно проблема ми е механичен и, тъй като още не мога да се наканя да се хвана в приключение по разглобяване на някои мръсни нещица реших да се пробвам да ги издухам с много каране. Да де, ама тегава работа се оказа, та плюнахме на екологията и мръсна газ Не е съвсем така, ама не е и за тук
Чували сме някакви работи за Истанбул, на връщане и ги усетихме, ама сме чували и за новия мост, та рязко и навреме в ляво и право към Черно море. Не е готова цялата магистрала, ама кво да кажа... 4 ленти, на места до 6... Асфалта не разбрах дали като на станишката или като на Тивата гладък, ама най-вероятно ще изкара като татовия поне. Моста... малко скъпо цялото удоволствие. Не помня вече цифри. Уж простото таксуване в Тутция още ме кара да чета, опитвайки се да разбера защо дължа едни пари и защо не успявам да ги платя. Както и да е. Скъпо е в сравнение с други пътища, ама и е евтино, в сравнение с моста към Бурса примерно.




Рио-Антерио е по-красив мост пък!

Вече си имахме нужда от разпускане и хапване, та подминали същността на Истанбул затърсихме подходящо местенце. Казавал ли съм какво мисля за гугълската навигация? Въпреки зора по стигането до там и връщането на главния път цялото упражнение си струваше. Явно не само за нас. Скарите бяха десетки
Това, което се вижда пред кемпера е ЖП линия, зад нея, над стената е мантинелата на първокласния път, а над него е магистралата. 30-40 метра. За да излезем обратно някой и друг километър в обратна посока, невъзможни обратни завои в някакво предградие с баири, на които влизам на първа и не си и помислям да превключвам, Буса ще си върви и на втора, ама няма как да стигна до нея
Слънцето е още високо, но нас ни чакат още 500 километра за деня.

[mulenceto]

До тук добре.
Тръгвайте нататък

[chicken]

Та така. Координатите на това местенце са 40.781017, 29.626720. Според мен става и за нощувка. Но цялото крайбрежие там е осеяно с паркове, та с сателита на Гугъл избор много.
Пътят до Анкара ми е мазало. Магистрала, магистрала, магистрала... Натоварен трафик, особено по баира преди тунела... Мислех да го изкарам на пета, но един камион излезе за изпреварване в средна лента и ме затвориха зад него, та свалих и на трета... Странно, красиво... Преди Анкара отбиха целия трафик на огромен паркинг и проверяваха документите на абсолютно всички. Поне сто човечета с автомати... Тъкмо бяха загубили изборите в трите големи града... В момента, в който извадиме паспортите пощуряха. Те на турски, аз на български, отваряй, кучета, нещо ми крещи единия, аз си му плещя на български... Не се разбрахме, продължихме, ама, честно казано, имаше момент, в който ми се понадигна адреналина... 18 годишни пишлемета, най-вероятно наборни войничета...
Пустош, баири, езера... Децата започнаха да пощуряват...



Край Анкара минахме вече по тъмно с мръсна газ. Нямаше свършване това нещо. Някакви спомени, е май около 40 километра се обикаля около града... В началото пуснах някаква тъпа реплика, че е като Софето кажи речи... После се оказа, че хълмовете крият същината и ахнах. На връщане разбрахме, че и тогава нищичко не сме видели Километри напред се виждаше осветено езеро и още по-осветен бряг, после минахме по същия този бряг и вече сме на стандартния първокласен път с две ленти в посока... Трафик, тъмница... Навигацията показваше, че вече сме край езеро, но нищичко не се виждаше. Изведнъж ярко осветен паркинг, десен, две маневри и сме в леглата. 900 километра.

[chicken]

39.074943, 33.412719 Tuz Gölü
Tова го знаехме от пътеписа на Косьо в другия форум и май беше последното, което знаехме предварително. Останалото се четеше в движение.
Вярно, Косьо беше прав, че мястото е уникално. Нямахме много време, но си се улисахме. А нейде нататък добри хора си пият пиенето без нас пореден ден Тръгнаха само ден по-рано, но нашия ден първи се беше голямото влачене, та си изостанахме с два... Честно казано дори не знаех за какво точно става дума. Преоткриваме пътуването с всяко излизане с буса, а това, в комбинация с местата, на които бяхме, вече си беше някаква абстракция.

Кафенце с David Bowie за фон и други такива сутрешни ангажименти. Големия си проверява служебните мейли, поне толкова сериозно си гледаше телефона, но мога да го похваля, че съвсем доброволно и с интерес зарязва техниката заради книги. Малкия... Негово задължение е да е малък. За ужас на майка си, за моя забава, но най-вече за брат си.



Като казах техника се сещам още колко, дори неразгледани снимки има...



[

[chicken]

От сега си казвам, че за всеобща форумна радост пребиваването ни в Кападокия бе изживяване, покрай което въобще не ми идва музата да съм типично многословен. Пък и след писаното от Косьо какво ли може повече да се каже. Освен някои, чисто технически дреболии Та тук следват основно малко снимки. От телефона на първо време

Та още малко, няма 200 километра, голяма част от тях край безкрайното солено езеро,



бърз пазар на плодове и зеленчуци в Невшехир и сме там..