
Та положението съвсем банално. Жената заминава за цяла седмица командировка. Аз работя в хахаво време, няма кой да гледа децата. Та трябва да отидат при бабите. А после и да си ги вземем. То на мен от хлапе живота ми така си мина, ходене при бабите, връщане от бабите, ходене при бабите... Що пък да не продължавам и с други деца... И тъй като сме дошли в Софето с две туби бензин, с толкова и трябва да си отидем. Е, две са, защото с една е скучно...
Та тръгваме си ние първата събота, ама ларж, че бърза работа нямаме. Първо малко Метро, че на следващия ден ще ми трябват разни неща за бара, напазарувахме си и ново чугунено нещо, което събира всички необходими кебапчета... Нейде в подминалия обяд подминахме и околовръстното. Малко магистрала с малко ремонти и повечко трафик, че сезона почнал...

...и се озовахме и ние там. Където е сезона. В частност на Вромос. Не бяхме ходили, ама на, случи се без да очакваме. Ама некви читави хора се бяха събрали там, пък то на път... Е, леко подминаване, ама все по тангентата... 16:30 пристигане, в неделя по обяд обратно. Още със спирането маховика се опита да хукне към морето, но врътнах ключа и го оставих на сянка под буса. Ще изкара сезона, че иначе лошо ни се пише

Та без излишни детайли за известно как протеклата вечер, се сдобихме със щастливи деца, а те с доволни родители. А, да, и едно морско сефте за годината се мушна между всичкото




Бързо разтоварване на децата и куфара им и газ към Софето.