Та пак така...
Както се видя от другата тема-Атина.
Не знам какво правихме, ама уж трябваше в събота сутринта да тръгнем, пък то нещо се случи. Може би защото не минахме през любимото Метро, щото къде да ги пека тия кебапчета у гръцката столица, та се завъртяхме през Кауфланд за туй онуй... После пак нещо правихме... И кебапчета взехме де... Абе празници са, та на границата светнах някакви лампи, че вече мръкваше... Гишето за колите беше точно до камионите, та от там ми се размахаха да спра. Спрях си, ама на чиляка му трябваше половин поглед за схващане на кемперската ситуация и махна да изчезваме. Лични карти и влизането в Гърция отне минута и половина. Нов рекорд. Сигурно щото жената караше. За сметка на това гледах с празен поглед как колите изчезват нейде в дясно покрай мантинелата и докато зацепя какво разправяше Огромния, се озовахме съвсем сами на бариерите на тола. Приготвил съм си аз едни 5,5 евра, щото нали, над 2,20... То пък светна 2,40. Настана малка суматоха, та въпреки, че имахме поне 10 евра на монети, развалихме петичка от хартия. Не разбрах какво стана, ама не се жалвам

Малко след това колите, дето изчезнаха вдясно, се появиха пак от там...
Та така. Караме си ние, мръкна съвсем, та се нахулихме в Солун. Ще си сипем по пиене и ще го мъдрим за после. На сухо планове не се правят. Минахме през първото набелязано място. Става, ама решихме да видим друго, оттатък центъра... WTF мадър факър! 5 км на там и 5 на обратно в осем вечерта в събота през пъпа на Солун! Тия тъкмо са изпълзели и всички са с колите си! Направо се усетих как ми артиса и пиенето, и плановете. Щото стана ясно, че на другото място е фраш. Два кемпера се бяха уредили, но, Бога ми, идея нямам кога са уцелили дупки там...
Поредната безсънна нощ. Работех дистанционно, че имаше две мероприятия за координиране у БарУ, като спрях трафика пък отказа да стори същото... Точно до нас два светофара и денонощно бръмчащи насам натам гърци...