За втория тур нямах никакво желание, за първи път бях спокоен, че няма да гласувам, нямах проблем със съвестта си, дишах спокойно.
Решихме с жената да отскочим до Истанбул, е го де е, 550 км до там. На зяй-пазар. Още един форумен член прегърна идеята. Що пък не ?
Петък сутрин потеглихме. Границата минахме горе-долу за прилично време, първа спирка на първата бензиностанция на магистралата им. Там да похапнем, да се отпуснем.
Пред заведението , един чоджум мие колите на посетителите. Без проблем. Имах случай да проектирам ВРЕМЕННА автомивка, 6 метални колони, ламарина отгоре. разказаха ми играта, една година през седмица ходех до общината , то не бяха забележки, то не беше чудо, изисквания, екологии ,пътни проекти и чудеса.
Ето как е в Турция :

Следваща спирка - аутлета преди Чорлу, Тошко от Русе ми каза ,че си е напазарувал от там. Някои купиха, някои -не. Особено аз.Нищо не ми хвана окото. Купуваш 3 чифта, пащаш 2.

Влизането в Истанбул беше приятно, движехме се ,нямаше тапи. Само да не беше моето лобно място, на което винаги пропускам десния завой покрай крепостните стени , та ние малко се повозихме из града. Поне го разгледахме. На паркинга на фара вече имаше два български екипажа, ние бързо изнесохме импровизирана софричка, и..... аз се напих ! Пих най-невероятната сливова ракия ,произведена в едно градче преди Истанбул .Домашнярка, ама каква !!!! Все едно беше 12 годишно уиски . Как да не посегне човек.


Спахме добре, особено аз. Сутринта :

Тъй като всички от останалите кемпери спяха, ние тръгнахме нагоре, към интернета да чуем децата.