Та фанахме се и ние оня петък да ходим отвъд последните блокове на Софето, ма по натам, че да не ги гледаме. Та къде, къде... Е па пак Там...
Бърза смяна на акумулаторите на паркинга, малко софиянски трафик, ЕКО, едно яко меле на люлинско кръстовище, та до любимото Метро. Не най-любимото, ама става. Нямаше кебапчета, та се наложи мръвка, ама тя върви със съответните барбекю сосове и задължителното тариаки... Абе стана сложно, но вкусно


Пристигнахме нейде към единайсе и половина. По инерция и по пътя на най-малкото съпротивление захапахме по някаква неасфалтирана магистрала веднага след гьоловете, ама дори и в тъмното се усетих, че нещо не е у ред, та заден и леко у лево до познатата позиция. Ще асгалтират, мамка им. Както и да е, при тези маньовъри сме били на 20 метра от колегата Гого, ма успешно сме акостирали на цели 100 от него. И така и не се видяхме, докато не минахме отново на 20 метра от него, ама това после и на края.
Сабахлян всичко си беше като Там.

Събудих се отново доста по-късно, нейде към един, както се пееше в една песня. Не, към девет беше, та към десет и половина благополучно изпълзяхме от кемпи. На почивка като на почивка

Но събуждането беше дълго и оранжево

Пържени филийки, некви бири и менти, децата нещо си се занимаваха, но аз определено не мръднах на повече от 3 метра от кемпи. Докато едни се опитваха да открият остана ли нещо за анихилиране (работна машина, държи се

), други се припичаха...

