Не е тоя, и тоя не е.... А, ето това е нашия- достатъчно добре напълнен е, значи хората го харесват, има маса най-отпред ,значи ще имаме гледка, афроамериканските сервитьори изглеждаха най-добре. Опа, май не са авфоамерикански, а афроевропейски ,но може пък някой преди това да е бил в азия ,та що пък да не са афроазиатски, а бе ..... беха си афро. Като всички други сервитьори .
Цената 15 евро на човек, включва нещо там като меню- Сядаме.
Посрещат ни с чаша портО ,която е включена в менюто, но ако искаме да повторим е 6 евро чашката.
Да ви кажа- хареса ми. Малко като вино, малко като ликьор, ако намеря в магазина , ще си купя.
Донесоха и по чаша вино за храната, добрееее...
Колегата вади файла ,който жена му го е написала с традиционните португалски гозби ,които must try ,трябва задължително да опитаме. Задрасква Пащел де Ната ,щото него го ядохме няколко пъти и почва да сравнява файла с менюто, дали съвпада и дали имат нещо от написаното.
Я !
Трипас !
И жена му го е написала и тука го имат , включено в менюто.
-Ела ,викаме сервитьора, какво е това ?
-Ми традиционно португалско ,вика, свинско с боб и орис
Леле, ние от кога гледаме да ядем свинско, и в главите ни се нареждат едни печени прасенца с гарнитура бобена салата и паеля .... Майко мила !
-А месото от къде е на свинята, пита колегата.
Тоя се пули ,мига ,няма как да обясни и показва към корема си
Ясно, не показа копитата,не не показа ушите, от рибицата ще да е
- Дай два пъти трипас , поръчваме .
Аз скромно си поръчах сардина по португалски ,девойката не помня какво яде.
Донесоха два трипаса- наистина, боб със свинско, ама свинско шкембе ситно нъкълцано с няколко резанчета бахур отстрани. Боба ,с вкус като от консерва , ориза в отдела паничка ,да си сложиш колкото искаш.
Колегата хлъцна, той субпродукти не яде и разочарованието премина по лицето му, моят син се опули ,не е очаквал това нещо. Разбрахме защо черния се пипаше по корема, ама късно.
Аз доволно дочаках сардината си, донесоха и нея.
4 рибки ,метнати на скарата без въобще да ги чистят, с червата и всичко вътре- по португалски. Варени картофи за гарнитура и нарязана печена чушка отгоре. Допълнително малка купичка с маслини и чинийка със сос скордаля.
Това беше ! Португалската кухня я погребахме заедно с португалските жени и португалската бира.
Поне гледката беше задоволителна, на връщане се шегувахме през сълзи до хостела. Така приключи денят ни в Порто. Утре продължаваме покрай океана .
