Щяхме да ходим в Родопите, затръгвахме за Ракия магия, а се озовахме на некви басейни, нейде в друга посока...


Улицата пълна с коли, ще кажеш, че са три почивни дни и всички са тръгнали да се разплуват като за последно. Та доживяхме и ние да се паркираме на поляната, на която сме виждали някои да къмпират. Много мизерия. Ако ходя пак ще си спя на улицата.
След порядъчно накисване, което за мен бе непълноценно, поради невъзможността да пия повече от една ментичка, което беше заменено с тормоз върху децата, въобще не искащи някой да подмята във водата, се отнесохме сериозно към плановете си и се запътихме към северна България. В движение няколко пъти променяхме маршрута, после той сам се промени покрай пропусната отбивка, но в края на краищата се озовахме където искахме. Истината е, че не трябваше, но така се случи, въпреки, че кисненето в минерален басейн след едва 4 часа сън не предразполагаше към лесно шофиране. На място открихме, че озвучителят трябва да подаде оставка. Веднага, нещо, което така и не направи. И, че не всеки, който хваща китара трябва да се показва с нея пред хора. И то подкрепен от ужасно звучащи, но мощни уредби. Дори и повечко пиене не помогна кой знае колко, но ми докара прозрения, за които беше вече късно.