Следвашият ден не си го спомням много отчетливо ,само че се губихме няколко пъти по моя вина, щото нали аз отговарях за навигацията.Минахме през Ансиао,Рабачал ,Още някакви с трудни имена. Гепихме портокали, мандарини ,сливи и ябълки от градините на хората. Следобед излязохме в Коимбра ,но не от където трябваше ,а пак през друго място, щото пак се изгубихме. И пак аз бях виновен. Важното бе ,че намерихме манастира ,в който трябваше да спим и се разбрахме с леличката ,която говореше изключително и само португаалски с местен диалект.След лека почивка имахме време да разгледаме града.
Коимбра е стар университетски град , има 5 или 6 университета, футболен отбор, който естествено се казва " Академика" -Коимбра и се оказа ,че доста хора в България го знаят.
Обаче леличката ,ако сме разбрали от диалекта и правилно, каза че в 22,00 се заключва и ако не се приберем до тогава - край, спиме отвън .
Каката с лилавия клин бе първата вървяща пилигримка, която срещнахме. Досега сме чували че имало такива, дето вървят, но ние ги срещахме само в албергетата и не съм сигурен ,че са ходили през деня , а не са взели влака ,както правят обикновено.

Сливи ,от дърво покрай пътя.

Това е градът от другата страна , минава се по един мост над красива бавна река:

А това е гледката от нашия манастир към града и реката:

Това са спътниците ми на главната . Вижте настилката !
