Малко снимки отгоре


Бърза цигарка, видяхме как качват разни неща до там...

и газ обратно, заради напиращото небе отгоре и масовката отдолу.

Като стана дума за качващите се, едни ме питат:
-Кво, не е ли хубаво горе
-Ми не. Не ни хареса, местим се на съседния връх.
Други младежи нещо пуфтят 50 метра преди върха...
-Айде, че още час, час и половина имате!
Брех, взе, че се върза единия, щеше да се спомине там горе

Срещаме едни готини чичковци и на свой ред:
-Кво, не е ли хубаво долу, че се качвате горе?
-А, ние си работим горе. Ей го оня, дето не мяза на човек, щото е учен в станцията. Аз пък по тоците си бачкам от време на време...
Абе друго си е да слизаш, докато другите тепърва ще пуфтят нагоре

На всичкото отгоре се сетих да си пусна музичка и като козлета се озовахме долу на хижата на биричка. Три часа и 45 минути след тръгването от лифта. Долу подадох ръка на жената да прескочи рекичка по няколко камъка.
-Скок, скок, айде сега фър... Което накара поомърлушените, тепърва тръгващи люде, да се разсмеят
