За люци пари нема, та ни затръгвахме към Паничище, точно както бях споменал в темата за споменаване на такива неща. Преди това се погрижих да има от какво да се изкарват пари за люци, не, че имаше ефект, различен от клонящ към кръгла, овална или каквато и да е нула. Така де, сложих една нова бира на кран.

Не казвам, че е нова, не я бях продавал наливна.
Мина жената, взе ме от работа, стигнахме до у дома. Тогава открих, че не може да се жалва, че не съм я водил на море. Нищо, че за един ден.

Ако искате да продължавам да мърдам и да пускам снимки тук, тази не сте я виждали!
Та размотаваме си се ние у дома и се чудим кво да правим. Така де, ще ходим на Паничище, ама... Да де, ама преди време една уговорка за една флашка, а човека на Паниците. На следващия ден заминава в дтруга посока... Пък ние не сме ходили там... хапнахме, почудихме се, и решихме. 18:30, 12 минути преди да изтече зоната на колата. Никакъв шанс за това време да съберем багаж, кафемашина и храната от хладилника, да заредим котката с насъщния, да намеря два еднакви чорапа и всички останали неща. Трябват си поне 20 минути, та пуснах още един есемес. Минахме през магазина, паркинга, обратно до нас, че там ми е любимата бензинджийница... в 19:40 сме нейде по Ботевградско, а съм обещал в 21 да съм там.


Пиш пауза и газ, че вече мръква, а не знаем къде отиваме.

Истината е, че една от основните причини, освен новото място и приятната компания, беше и бягство на изток от дъжда.