Лошото е, че докато се забавлявах за чужда сметка, излезе прогнозата за следващия уикенд и леко ми секна настроението. Справихме се, шейба, ама можеше да е още по-на макс. Сума ти баири за трошене на крака, а ги гледахме само отстрани. Пак ше трябва да се ходи.
Колко ли такива снимки имам...

Начи, това задръстване е, защото магистралата в тази си част е на Тато. Участъка на Баце само друса, после ще има задръствания, за да оправят друсането с по-различно такова. Друсане.
Ботевград, малко завойчета, във Враца влизам с разход нейде под 9, на колкото заковавам, паркирайки на Вратцата, час и четирсе минути след тръгването от театър София. Тъмно като в гъз, минахме на 10 метра от другия кемпер и си го подминахме. Кемпера. После някой там се размърда, светнаха лампи... Абе дори пийнахме

Легнах си в трепетно очакване на млади катерачки, пълзящи по скалите, а след това къпещи се край палатките... Приспа ме, тъпаник зад врата. Изпълнен от ръката на жената. Тръпнал съм на глас...