Набързо из северозапада

[chicken]

Деба, един час писах следващото и слагах снимки и изчезна! Не мога да го повторя, ако ще и живота ми да зависи от това!

[chicken]

За пътищата в серозападна България нищо лошо не мога да кажа. Щом са платени би трябвало да са добри. Абе едни 90-100 се поддържат. Но не бих го причинил на истински кемпер. Дори и ние в един момент спряхме, за да си събираме карантиите. Имат и още едно положително качество. Отразяват се добре на ползващите ги. Отварят им чакрите за неща, разчупващи скучните поведенчески клишета, при които и двайсе годишни изглеждат като пенсионирани счетоводители.


Сега, на моята скъпа, напълно потопила се и обсебена от атмосферата на региона, не и е ясно, че тази изолация ще ни трябва и за другата зима, но няма и да разбере. Имам достатъчно запаси за допълване, защото децата са като урагана Катрина. Най-невинното е някой да ми обяснява, че не си играе с изолацията, като точно в този момент пръста му сръчно разширява някоя несъществуваща до скоро дупка... Вече знам, че вътрешната облицовка ще трябва да е с поне два реда арматура. Всъщност посоката е именно Козлодуй, където се надявам да почерпя опит от конструкцията на реакторите.

Отново сме в ръцете на гугълската навигация и бързо разбираме, че след Кнежа е трябвало да продължим, но не в гугълската посока. На картата има едни пътища в жълто и едни, по-тънки, в бяло. В северозападна България повечето жълти не са препоръчителни за ползване. Което не означава, че белите са. Всъщност от Гугъл мапс има и ползи. Някъде около Кнежа детето изтърси, че сме близо до онова място с колите. Дори не съм предполагал, че е имал представа що е то Лазарово и къде се намира, нито, че ползва телефона за такива неща, а не за игри. За разлика от него аз се сдобих с някаква приблизителна ориентация едва когато покрай нас прелетя АЕЦа. Пейзажа около който не напомня и бегло пейзажа в района на Мариците примерно. Спорно нещо е АЕЦа и всички свързани с това проекти от миналото, та до неизвестното бъдеще. на мен мнаването от там си ми донесе особена тръпка. Разбира се не пропуснахме да обсъдим и апокалиптична сцена, случваща се точно когато сме там... Човек се разглезва, живеейки далече от такива места...

[chicken]

Въпреки, че АЕЦ си е привлекателен, нашата цел е в другия край на града. Към нея има
табели, но и улица в ремонт, та всичките зиг и заг водят пак до пътя, който е направо и
по който не искате да минавате и с каруца. От него пък има отклонение обратно към
Дунава и това е единствената му положителна черта. Това отклонение свършва с Т
образно кръстовище, преди което се мъдри легнал полицай, който с лекота може да
изхвърли всяко сбъркало да мине от там ауто отвъд знака СТОП. Като цяло легналите
полицаи в региона са доста настървени и не приемат ни рушвет, ни липса на внимание.

Кто цяло картината там си е доста апокалиптична. Години след, разруха, а растенията
обсебват всичко... АЕЦ бе Вече плашат децата и с такива работи, а Торбалан е в
пенсия...
До Радецки се стига през парк Христо Ботев. Приятно място, заслужаващо една
нощувка. Има си всичко, от кръчма, до беседки, барбекюта, вода, по-диви местенца
досами водата... Само за евротабели не се загледах

[chicken]

Радецки в момента не плава. Не съм и очаквал друго, нали точно сега сме се наканили
да ходим там. Като цяло съдбата много отдалече ги завърта нещата и какви ли не
природни катаклизми спретна, за да ни сръчка точно сега точно там да отидем. За
нейна неудовлетвореност никой не се оплака от пътуването и протичането му
Та така. Изтекли разрешителни, нужда от ремонт... Нейде на есен... За сметка на това
може да се удари камбаната. Което е задължително. Не за друго, а защото е готино.



Тъй като сме си преобладаващо момченца у семейството нямаше как да не си намерим
и пролука за надничане в търбуха на кораба

Следваща цел Видин, с кратко отбиване в Лом, за да проверим профилактично дали до
крайречния парк става за спане. Става, но преди това се откриват едни гледки към
безкрайни влашки полета отвъд Дунава...

[chicken]

Един от типичните за северозападна България мостове и сме по Пътя. Да не се бърка с По пътя, нещо, което не е за всеки, независимо, че е по пътя.

Стигането до Видин си е забавно, предвид пътя и това, че целия трафик на камиони по някаква причина е изнесен от там. Всъщност на връщане видяхме някакви ремонти в села по главния път, при които наистина не виждам как могат да завъртят тежкотоварния трафик, ама не виждах и по пътя край Дунава как го правят. Така де, виждах, ама някаква абстракция... Имаме време само за влизане във Видин, бърза разходка в и около Баба Вида и газ към нощувката.



Е, тъй като не сме претенциозни, така де, хора от народа сме си, рок енд рол в комбинация с миризма на цаца и пържени картофки бяха достатъчни, да открием още скатано време. Дамата зад тезгяха беше по-луда от мен, а децата за първи път ядоха таратор с накълцана, а не настъргана краставица. Е, аз пък за първи път ядох с настъргана в казармата. Предполагам, е там нямаше кой да кълца за толкова маймуни Познайте сега вкъщи какъв се яде

За мен само една ментичка и въртя ключа към Магурата. За пещерата няма време, но горния паркинг е идеалка за нощувка...

[chicken]

На пещерата ни посрещна последовател на Тангра, който изстрелваше стрели със завидна сила и завидна точност на завидно разстояние.



Което не само не ни попречи да се установим и набързо да стигнем до естественото състояние на бивака, все едно сме си дома, но и да си пием пиенето вечерта с него. Децата гледаха филмче, той си беше пуснал рок енд ролец и поркаше мастичка... Колко му трябва на човек да бъде щастлв... Особено когато не е от ентелегентите, а прост човечец...



Преди това някакъв кичозен залез, а табелата ни изпълни с радостно удовлетворение, че си пътуваме с наш си ни кенеф




Прекрасна нощ, а сутринта с бодра крачка изминахме разстоянието до входа на пещерата, бързайки според разписанието, спуснато от същия този младеж от изхода на пещерата. Ама наистина много бодра крачка, само за да разберем, че разписанието е съвсем друго и ще трябва да чакаме поне 45 минути във вече развихрилата се жега.



И, разбира се, остана време точно за бързо придвижване през проходите към Софето и моя милост се озова на работа без да успее да мине през банята.
Продължаваме да се радваме, че се спряхме на варианта бусокемпер. Не бих причинил повечето от нещата от този уикенд на нормален кемпер