Натам, че и насам...

[chicken]

[chicken]

[chicken]

[chicken]

Мдааа... За да не разводнявам онази тема с ухиленяци идва време за тук. Почивката след маратона с разни шкафове

[chicken]

[chicken]

[chicken]

[chicken]

[chicken]

Добре, оправих снимките от 3-5 страници. Ако още нещо липсва свиркайте, защото аз ги виждах. Имам съмнения за едни снимки от Крапец, утре ще ги проверя и оправя.

[chicken]

Гледам, на Джуджи още му идва, на други им дойде, а нашата пак стана както се случи.
Голямо гласене беше за Бабин зуб, месец по-рано си освободих всичките тези дни, ските са в кемпера... Ше ги разбием сърбите, бабата, зъба и пистите там пък!
Да, ама не. Големия каза, че ще боледува и го направи. Вторник 39+, сряда нищо, четвъртък 39+, 5-6 часа преди тръгването сме пред лекарския кабинет... Опашка няма. Никой няма. Последен ден от месеца, направления няма, маски няма, спирт няма... Защо и шпатули за гърло няма вече не искам и да си представям. Ама ако някой знае да каже де.
Та така за петъка и сърбите.
Иде събота, детето мърда, по-малкия вече се е изстрелял в друго време, измисляме ПЛАН! План бе! Както всеки път. Тръгваме в посока Юндола, че не сме ходили натам, през Добринище, Лещен и околия с търсене на място за спане нейде по тази отсечка. Крайна цел Рупите, Мелник, релакс... Използваме, че има баба вкъщи и прескачаме до Метро, че да напълним кемпи. Сторено, връщаме се, онова с температура... Бабата си тръгна, ние не.
Обяд, краката на табуретката, малко филмчета.... Времето е наше, ама не е с нас. По едно време детето каза, че е добре. Да де, ама мръква, не ни се спи на 1000+ надморска, на топло сме тръгнали... Обръщаме реда и право към Рупите.




Някъде по трасето се усетих, че ми няма интернетската карта. Чичо Гугъл веднага подсказа, че Виваком в Кауфланд Благоевград работи до девет. Имах нужда и от миене на ръце, защото на Екото на булевард Европа бензинджията съвсем по европейски отишъл да пуши, в последствие се оказа и да сере, а пистолетите за нафта ги знаете какви са... Поизмих се, ама явно качествена, не даде разход от ръцете ми. Или са пестили от качеството на сапуна... Не знам... Ама тепърва трябваше и газ да зареждам. Което се оказа добра идея, защото съм имал 4 литра.



На Рупите по тъмно, поогледахме се и не видяхме нищо, освен много кемпери. Оказа се, че Иван мустака и Сандрели са били в едното крайче, току до нас, една готина французойка с придадени към нея кемпер, мъж и кучета нейде в далечината, в другия ъгъл Боби американеца, с който се разминахме, като се връщахме от Мелник... И т.н. и т.н.... Сами си бяхме, ако питате
Та някакви кемперски битовизми, ейЧДи телевизия без грам антена, пиене, в леглата... И утре е ден, неделя, първи март.