Натам, че и насам...

[chicken]

[chicken]

[chicken]

И така. След маратона по сътворяване на баня, кухня, газови бутилки и всякакви други, онези от другата тема, дойде време да се тества цялото това нещо. И тъй като тест до варвара тестл ли е, взехме, че подминахме с още 3000 км. Дет му се вика, като ще е гарга, крастава да е. Всичко беше сглобено толкова в последния момент, че не остана време да сложа заключалки на вратичките на кухненския шкаф, та ги подпирахме с багажа
Някакво между коледно и новогодишно време, едни добри хора си планираха това пътуване и се оказаха нейде по трасето, а ние, решили го в последния момент, почти ги догонихме Май се засякохме за една вечер
И май цялото нещо с цялото описание, което ми е дошло тогава на ум е в другото място, което някои се опитват да заместят с шитнята Фейсбук, а тук ще се задоволите само със снимки Там снимките ги няма, поне това не могат да ми вземат, като ме гонят Не, че на някого там или тук му трябват, ама аз ще продължа да го раздавам досадник

Кемпи отново е студен, но това е просто зареждане предната вечер. Вече спираме и на газ колонките, въпреки ръкомаханията на служителите, че нафта няма, няма, само газ


Първо влизане в Турция с товарен бус-незаконен кемпер, та сме се оборудвали с табела, да не ни бъркат Само тъпото БГ ченге не може да чете картинки и се заяде Нали съм знаел, че трябва да ме прати при камионите! Повдигам рамене, не е моя работа да знам каква е неговата работа. Ма не можело така! Пак повдигам рамене, квото може-това. Ама кви пари носиш? Малко нося, майка ти да еба! За тебе няма! Ако ше ме пращаш при камионите, пращай ме, ако не-оставяй ме да си продължавам и ходи при майка си!
Ай, защо некви тъпаци си мислят, че могат да ми развалят кефа от пътуването със семейството. Няма такова копеле! Всичките са прекалено жалки и в момента, в който не се случат по техния калъп нещата, олекват като прани гащи на вятър


Граница, окъснели сме заради оставянето на котката при бабите и се паркираме в Одрин за спане. Планът беше да минем ферибота... Както винаги с всички планове Шопинг, хапване, спане и на другия ден рано сабахлян към 12 сме отново на път. Този път ще видим Троя и ще си намерим нещо за спане...




Троя друг път. Не може да тръгнеш толкова рано по обяд и да хванеш работното време на нещо си след километри и ферибот нататък По тъмно се озовахме на някакво място, приятна ветровита, но топла вечер, филмчета хапване, пийване, спане... През нощта открих, че онази, споменатата в другата тема изолация върши страхотна работа срещу трополене на дъжд. Проливен. Все пак бягахме от студа в България точно срещу сега решилия да се появи над Турция студен фронт Няма как мокро ще е Сутринта се събудих в напреднал стадий на настинка. Като да ми е почти невъзможно да шофирам. Чухме се с останалите из района, смътно си спомням нещо за преди, след около Измир, някакво закъсване... Работата се оказа много тегава, ама сутринта още никой не го знаеше. А денят беше безкраен

[chicken]

Тръгнахме. Пътьом намерих вода и напълних до горе. Може би беше грешка, но за това после. Някакъв голям град за аптека, трафик, задръствания, аз съм на умирачка... После пре някаква планина в горе долу правилната поска. Проливен дъжд, горе го обърна на сняг... Ние сме на юг, но няма да се плашим, натам сме тръгнали... Боже! След лутане намерихме другите... Още повече Боже! Тези хора са имали кошмарен ден! Мерцедесчето разфасовано под дъжда. Само тентата на кемпера ги криеше до някъде. Студено, влажно, те подгизнали, целите в масло и друга гняс... Заварчици, чудесии... Учудващо, но обстановката беше сравнително спокойна Няма и избор, на дупето на географията се действа или се духа Тръгнахме малко преди останалите, за да видим къде се спи на Памукале. Дъждът не спря, но за сметка на това побеля. Пътят тръгна нагоре и малко по малко видимостта свърши. Започна да натрупва по асфалта. лекинко се запритесних, защото тръгнахме към Турция точно поради липсата на зимни гуми и вериги, но пък бях мернал нейде по наличните М+S, та затова беше малко притеснението. Колко може да натрупа 800 км на юг... Стръмно изкачване, първите закъсали. Слалом между тях, газ нагоре, видяхте ли вееее! Видаха. Заобикаляйки от дясно поредния камион заседнах точно до него. А мини покрай нас!
Почна се една... Поотпуснах надолу, за да направя място за движещите се. Дойдоха енгета, които и ифея си намаха какво да правят... Слязох, погледнах си гумите... За сефте... Чист полуизносен летен грайфер! Как се озовах най-горе, на 100 метра от билото и най-горе закъсал нямам никаква идея Мокър сняг, който е достатъчно стегнат, за да не стигат гумите до асфалта и достатъчно хлъзгав, за да няма мърдане. Приплъзва се на мокри слоеве под гумите и край. Стигнах до там при всеки опит да потегля да се суркам назад. Край нас някои по подготвени минаваха с вратите и ремаркетата напред, понякога стисках очите, защото виждах как ни отнасят и се разминаваше на сантиметър... Жената за пореден път ме обвини, че съм дебил, който отказва да влезе в положението и да се паникьоса, че тук ще си останем, че ще ни отнеста, отиде ни бусчето, ти няма ли да се притесниш, тука ще си останем... Лудница ве! Пък аз никаква идея нямам защо да се притесня. Закъсали сме, ще се измисли нещо По скоро се притеснявах за слизането. Гледайки колите в насрещното как се мятат в канавката Обнадеждаващо започна да се задържа по-твърд сняг отгоре и се очертаваше измъкване. Докато не дойде снегорина, който облиза отгоре точно тоя ми ти хубав сняг, на който разчитах. Закъса точно до мен, та двете момчета, почиващи си върху купчината пясък отзад се хванаха за лопатите. За да измъкнат нищо не правещия снегорин
Преместих децата отпред с всичките им 40 кила и взехме, че леко се размърдахме в правилната посока. Казах си Ахааа! (дали без 100 кила вода отзад нямаше да е друго?) Слязох, посритах малко пясък от снегорина под моите гуми, подкарах я на усет, мръднах леко и толкова ми трябваше... Нагоре закъсали коли, някакви махат да спра, други да завия... Тия у ред ли са?! Тръгнал съм, гонете ми опашката, аз не спирам повече

[chicken]

Звъннах на другите да си търсят място за спане нейде долу, и да се пробват сутринта. Продължихме надолу, дъжда си стана дъжд...
Гугъл мапс! Няма такава шитня за рутиране! Може би само Гармин са толкова зле. Стигнах до някакво село, като единствения асфалтиран път наоколо бе този, по който дойдох. А пътувам за голяма туристическа забележителност! Няма жива душа... Продължих, кал, вода, кал, вода... В един момент се озовах на спускане, при което мислех, че цялата къща ще се събере отпред, долу кална локва с неизвестна дълбочина и дъно, отсреща същото такова изкачване. Тъмно като в гъз. Момента за спиране подмина, вече нямаше избор. Три пъти още! Гугъл мапс ли...?
Боже, колко далече беше утрото край морето, цивилизацията...
Стигнахме Памукале, бързо ориентиране, среден пръст на табелата със задраскан кемпер на нея и в леглата.

[chicken]

[chicken]

Вечеря, спане, към шест припалих, че печката спря...
Нормалните неща в живота и всичко останало

[chicken]

По план това беше най-южната точка и трябваше да затръгваме нагоре, малко по малко. Ама някой спомена, че анталия е на двеста и незнам си коло километра... Ми кво пък, нека си е там. ако не бяга ще я догоним
Още една планина, после много, ама много километри на равно, но на средно 1000 метра надморска... Пълнене на вода от замръзнала чешма... Някои проспаха половината, други им завиждахме

[chicken]

[chicken]