Явно съм сгрешил.

1.3. Йотация и обеззвучаване (вѣд + j > веждь > вещ). В
третата група промяната на корена се обяснява с протекла йотация dj, която дава характерния само за българския език рефлекс
жд (вѣд + j > веждь), като впоследствие поради краесловното
обеззвучаване се стига до вариант вещ-. Тук се причисляват думи
като вещ (прилагателно име от *âåæäü, в смисъл на знаещ, умеещ –
оттук и вещица – знаеща, знахарка), вещаене, вещание, вещател/ка, вещая, вещен, вещер, вещерица, вещина, предвещавам,
предвещаване, предвещание, предвещателен, предвещая, увещавам, увещание, увещая, увещаване, увещателен. Трябва да се прави разграничение от същия фонетичен рефлекс на друг корен
вѣт- (*vӗt) – например това е коренът в думи като завет – завещание, завещавам, завещател; съвет – съвещание, съвещавам
се; или обет – об(в)ещание, об(в)ещавам. Към вариант веж-,
съдържащ руския рефлекс на dj, спадат малко лексеми – невеж,
невежа, невежествен, невежество. Ив. Харалампиев пише за
„голямото диалектно разнообразие“, свързано с българските застъпници на dj – г’, ждж, жг’, йг’ (Харалампиев/Haralampiev
2001: 81), но сред тях не се открива вариант ж, което показва, че
изброените думи са русизми. Чисто звуковото сходство при думи
като вежлив и вежда не са основание, за да бъдат причислени
към тази група, понеже при тях няма следи от корен вѣд-.