Но да се върнем на мен! По-точно нас, щото цялото семейство е доста съпричастно не само с резултата, ами и пътя до него. Под резултат имам предвид полянинга, планининга, моренинга и тем подобни деградиращи действия, които сме длъжни да извършваме, за да има смисъл каквото и да е.
Та, както някои знаят, ако въобще помнят, след мързела, който ни налегна палатките леко дотегнаха. Още повече, че зимата са си трудно упражнение. Та след едно прибиране от Гръцко се замислихме за каравана, та даже се и сдобихме с такава. Малка и евтина, за да открием какво въобще е това и какво ще ни върши работа, след което да е лесна за продажба. Не беше много лесна, но за това след малко

Открихме. За година и половина 11000 километра и 80-90 дни си показаха, че няма да го бъде с каравана. Всичко беше в сферата на мислите, но един ден изникна караванен проблем, от леките, тези, дето човек, вече обсебен от еретични мисли може да приеме като знак и предупреждение. Същия ден друг знак, на поляната две самоделки. Еми при такива обстоятелства лесно се изтрещява
Чакахме едни пари, но още ги нямаше и си седяхме само с плановете. При едно пътуване до Прага по магистралата съвсем нарочно се точеха автовози с кастенвагени. Един след друг... Само цвят да си избере човек

Дойдоха и паричките, готово! Да бе! Цялото лято си замина в обикаляне из Българията и гледане на бусове. 2200 километра до момента, в който се прибрахме в Софето с колата и бус. Никога не съм предполагал, че хората могат да унищожават толкова бързо и брутално техника, направена да бачка здраво. Накрая се оженихме за един със сичките му кусури. Надявам се не докато смъртта ни раздели

А кусури много. Някои от тях позакърпени в началото, доста, най-важните и скъпи оставени за после... 20000 км по-късно още не сме ги пипнали... Но този път няма да се размине

Важното е, че буса беше домъкнат току що от Германията, още топъл и още натоварен с бялата техника, непипнат, с ТUV, казващ си километрите и нищо замазано по него. Сиреч съм се излъгал сам, не са ме излъгали
