
Дори не ни беше хрумнало, въпреки, че се чудехме как да оползотворим цели 11 дни, получени срещу три дни отпуск и три дни освобождаване от училище. То това важи за децата и жената. Моята работа е седем дни в седмицата и като я оставя на друг за повече от три дни започва да ми става шашаво. Да не говорим, че не се научих да стоя толкова време без да правя нищо и ме хваща нещо като гузност...


На всичкото отгоре и финасите... Абе по-добре да се радваме на празното Софе...

Да де, ама се оказа, че младежи от друг край на България за пореден път са се подготвяли много време за пътуване. Теоретично де, кемпера им е на преклонна възраст, ама прави едни преходи без никакво колебание... Мен би ме било страх. Ама може и до мен да си опира. Аз си карам чудото на 8 години и при всяко превключване си мисля как се къса жило на скоростите... Примерно. Което не пречи да тръгваме на 3000+ километра извън ЕС с финаси, като да обираме стотинките от таблото, за да стигне нафтата до вкъщи...



Та тези ми ти младежи подготвяли Кападокия! Кой да се сети, нищо, че не сме спрели да го мислим това място! На всичкото отгоре финансово живота в Турция си е като тук, където също ще ядем и пием, остават нафтата и балоните.
Дето му се вика, как да не прескочи човек

Всичко прекрасно, ама нали това е ей сега, та едни задгранични паспорти се извъртяха с бърза поръчка. Някой се сети да погледне застраховката.. Че буса е още с онази, от КАТ и не може да ме спаси брокера ми. Пък и зелената карта си ми трябва реална, не е като да ме спрат в БГто... Буса пак строителна площадка, дървениците от сачака са насрочили местни избори, със зимни гуми съм, а нямам летни... То в тая Турция хич не ми върви на гуми. Предния път отидохме на там с летни гуми и затънахме в снега, сега отиваме пак на жега, а сме със зимни отпред...
Бе да си седим у Софето, викам аз.
Извинявам се за объркани букви, но в момента пиша на 4 инчов телефон и дори не виждам текста. Ще редактирам като седна на комп