Е това “ако можеше да говори” нали го изстрадах миналата година. Мислех, че с пари в джоба е лесно. Ми с толкова не. Цялото лято мина в търчане да гледаме трупове. Ни море, ни планина... Някои и си вярваха! Първото и единствено море беше вече чак с буса.
И на Тойотата е новичък съединителя. Разбира се. Ама усещането в периода на умиране е различно. Взех Тойотата със съединител за смяна. С което всички бяха единодушно съгласни, включително продавача. 30000 км по-късно викам на пичовете в сервиза да вземем да го сменим най-накрая. Сменихме го. След още 30000, половината с караваната. Всички баири бяха мои, само Кърнаре-Беклемето не съм минавал с ремаркето и не съм се и замислял за съединителя.
Буса го взех със съединител за смяна. Да, вярно, общо 20000 км с 3 тона по-късно пак всички баири бяха мои, сещаш се и 6000 км из Турция как се карат

Ама големи фокуси, за да го щадя. Всяко натискане го изживявам. В града направо страдам

Не е приятно усещането.