Знами, гледай сега. Хубаво е да се прави разлика между кемперисти и къмпингари. Да си кемперист не те прави къмпингар. Под къмпингар разбирам не само хора, които ходят на къмпинги, а хора, които къмпингуват. Сновно с душите си, не физически. Да отидеш на язовир за риба с пакатката или кемпер не те прави къмпингар. Прави те рибар със съответните обстоятелства. Което не изключва да си къмпингар, разбира се. Спортните кемпове, за които стана дума едно време, не са за къмпингари. Това са обстоятелства. Което не изключва възможността някои от спортистите да са къмпингари. Да отидеш на море с кемпер или каравана също не те прави къмпингар. Вендага давам за пример караваните за цял сезон, особено на места като Градина. Със съответните кифли и кифльоци. Музикални групи пътуват и живеят в кемпери. Това не ги прави къмпингари. Да разпънеш палатка на музикален фестивал не те прави къмпингар... Въобще използването на средстава за къмпиране много често не означава абсолютно нищо.
И в такива моменти изказванията на хората, мнението им, кое ги вълнува и кое не много ясно ги поствят на точното място за тези неща.
И това е в много други области на живота. Затова харесвах деветдеседте. Тогава хората бяха по-естествени и много малко се правеха на нещо, което не са. В нормалните среди. Не обръщахме внимание на ченгета, политици, новобогаташи (в оня смисъл), мутри и всякаква такава паплач. Сега си е ебало мамито